Извинявайте, президентът къде е?
В средата на февруари, след поредна престрелка сред ръководещите и президента, Румен Радев посъветва Борисов на срещата на европейските водачи с Ердоган във Варна да не бъде " домакинът, който разнася шербет ”.
Наистина, някои привиждат в семейството на огромните срещи на европейските водачи опит за събиране на политически дивиденти. Но четири месеца по-късно, към края на същинската част от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, се видя, че Борисов съумя да сложи България на външнополитическата карта. Така, както не се бе случвало от години.
Да погледнем без илюзии и пристрастия:
Факт е, че Румен Радев отстоява твърди позиции и от неговата камбанария (а евентуално и от тази на Българска социалистическа партия, с помощта на които стана президент) би трябвало да се чува и друга позиция в политическото говорене. Нищо че живеем в историческа обстановка, в която още веднъж се обръщаме към правилата и като част от Европа би трябвало да преосмислим какво ни сплотява, с цел да продължим дружно. Но даже и Европейски Съюз да не е в най-хубавата си форма, точно в този момент е значимо да продължаваме решително по пътя си, а не да вървим напред, само че с взор обратно - към социализма и обичайна обич и благодарност към Русия. Факт е, че има напрежение сред институциите. И даже спорът да е междуличностен - той неизбежно въздейства върху администрациите от двете страни на “Дондуков ”. Въпреки това Борисов се постара да резервира релативно добър звук и да не атакува Румен Радев. Дори думите за “вероломното нахлуване ” на Радев към държавното управление бяха отговор, а не офанзива. В светлината на всичко това, не бе добра концепция президентът (който всъщност би трябвало да е обединител на нацията) да отпочва сходни престрелки във времето, в което България би трябвало да демонстрира мощ и единение на върха на Европа. Факт е, че днешната среща може да не реши главните проблеми пред Западните Балкани. Възможно е Гърция и Македония да не се схванат. И да - Испания не е на масата за договаряния поради Косово. Но истината е, че днешната среща в София е историческа. Най-малкото, тъй като сходен формат не се е случвал в последните 15 години. Това е, може би, най-големият външнополитически триумф на България след присъединението ни в Европейски Съюз.
Къде обаче е президентът? Ясно, в последните два дни и дребните деца в България виждат, че Бойко Борисов е на една маса с европейските водачи. И не просто е добре признат, а той ги приема.
Дори досегашният политически архивраг Станишев още веднъж влезе в излъчванията и утринните блокове. Той сподели, че даже като водач на европейските социалисти може да помогне за определяне на България като фактор в европейската политика. Нищо, че връзките с Корнелия Нинова сякаш охладняха.
И отново да попитаме - извинявайте, президентът къде е? Каква е неговата роля в последните дни? И по време на цялото европредседателство? Защо за половин година Румен Радев не съумя да излезе от ролята на огромния изчезнал?
И по-лошо - позицията на огромния изчезнал няма ли да го трансформира в огромния губещ? Той е в челото на класациите по висок рейтинг измежду политиците. Но това, обичайно, се дължи на позицията, а не на фигурата. Президентът обаче може да се засилва и да откри своето мощно и значимо място в политиката. Плевнелиев го направи, въпреки и късно.
Каквото и да говореше Радев през февруари, в този момент е ясно едно - до момента в който Борисов посреща елита на Европа, президентът бе хазаин на вечерята ифтар. Там, където се чака домакинът да разнася шербет…
Виж всички публикации от Ивайло Митков-->
Наистина, някои привиждат в семейството на огромните срещи на европейските водачи опит за събиране на политически дивиденти. Но четири месеца по-късно, към края на същинската част от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, се видя, че Борисов съумя да сложи България на външнополитическата карта. Така, както не се бе случвало от години.
Да погледнем без илюзии и пристрастия:
Факт е, че Румен Радев отстоява твърди позиции и от неговата камбанария (а евентуално и от тази на Българска социалистическа партия, с помощта на които стана президент) би трябвало да се чува и друга позиция в политическото говорене. Нищо че живеем в историческа обстановка, в която още веднъж се обръщаме към правилата и като част от Европа би трябвало да преосмислим какво ни сплотява, с цел да продължим дружно. Но даже и Европейски Съюз да не е в най-хубавата си форма, точно в този момент е значимо да продължаваме решително по пътя си, а не да вървим напред, само че с взор обратно - към социализма и обичайна обич и благодарност към Русия. Факт е, че има напрежение сред институциите. И даже спорът да е междуличностен - той неизбежно въздейства върху администрациите от двете страни на “Дондуков ”. Въпреки това Борисов се постара да резервира релативно добър звук и да не атакува Румен Радев. Дори думите за “вероломното нахлуване ” на Радев към държавното управление бяха отговор, а не офанзива. В светлината на всичко това, не бе добра концепция президентът (който всъщност би трябвало да е обединител на нацията) да отпочва сходни престрелки във времето, в което България би трябвало да демонстрира мощ и единение на върха на Европа. Факт е, че днешната среща може да не реши главните проблеми пред Западните Балкани. Възможно е Гърция и Македония да не се схванат. И да - Испания не е на масата за договаряния поради Косово. Но истината е, че днешната среща в София е историческа. Най-малкото, тъй като сходен формат не се е случвал в последните 15 години. Това е, може би, най-големият външнополитически триумф на България след присъединението ни в Европейски Съюз.
Къде обаче е президентът? Ясно, в последните два дни и дребните деца в България виждат, че Бойко Борисов е на една маса с европейските водачи. И не просто е добре признат, а той ги приема.
Дори досегашният политически архивраг Станишев още веднъж влезе в излъчванията и утринните блокове. Той сподели, че даже като водач на европейските социалисти може да помогне за определяне на България като фактор в европейската политика. Нищо, че връзките с Корнелия Нинова сякаш охладняха.
И отново да попитаме - извинявайте, президентът къде е? Каква е неговата роля в последните дни? И по време на цялото европредседателство? Защо за половин година Румен Радев не съумя да излезе от ролята на огромния изчезнал?
И по-лошо - позицията на огромния изчезнал няма ли да го трансформира в огромния губещ? Той е в челото на класациите по висок рейтинг измежду политиците. Но това, обичайно, се дължи на позицията, а не на фигурата. Президентът обаче може да се засилва и да откри своето мощно и значимо място в политиката. Плевнелиев го направи, въпреки и късно.
Каквото и да говореше Радев през февруари, в този момент е ясно едно - до момента в който Борисов посреща елита на Европа, президентът бе хазаин на вечерята ифтар. Там, където се чака домакинът да разнася шербет…
Виж всички публикации от Ивайло Митков-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ